Велики книги от велики автори_Part I
- KD
- 17.07.2019 г.
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 18.07.2019 г.
Здравейте, котарачета!
Обществена тайна е, че обичам да прекарвам свободното си време в четене. Често попадам на статии от рода на "10-те най-добри книги на всички времена" и въпросните десет предложения, никога не са нищо особено. Аз няма да Ви изброя десетте ми любими книги, поради простата причина, че не мога да се огранича до това число.
Официално, днес създавам рубриката "Велики книги от велики автори", в която ще публикувам, според моите виждания, наистина велики произведения, останали в съзнанието ми като творби оказващи влияние върху човек и представата му за живот.
Джордж Оруел - "1984"
1984 (Nineteen Eighty-Four) в моите очи е най-великото произведение писано някога. Антиутопичен роман, написан от британския писател като противопоставяне на тоталитаризма. Ситуиран е в "Aistrip One", част от супердържавата Океания, в която тече вечна война, има въздесъщ държавен контрол и публична манипулация. Супердържавата е под диктатурата на политически режим, наречен английски социализъм, съкратен до "Ingsoc" - новговор, език създаден от правителството. Супердържавата е под контрола на привилегирования елит на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и независимото мислене като "мисловна престъпност", която се преследва от Полицията на мисълта. Романът е дисутопична научна фантастика като много от темите и концепциите са останали като нарицателни в културата, например идеята за новговор; стая 101 и Големият брат. Популяризира се прилагателното „Orwellian“, описващо официалната измама, тайното наблюдение и манипулацията. За "1984", самият Оруел казва, че не трябва да се разглежда като изобличаване на социализма, а като роман изобразяващ перверзията, до която води централизираната икономика; перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма.
Джордж Оруел - "Фермата на животните"
Още една велика антиутопия от Оруел. Животните на фермера Джоунс, предвождани от свинете (самообявили се за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители на преврата), се вдигат на бунт, завземат фермата и установяват нова власт без участието на човек, "за да вземат съдбата си в свои ръце". Животинската революция, следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия; съперниците за властта безогледно се отстраняват; изсмисля се вътрешни врагове за оправдание на насилието; създава се социална номенклатурна прослойка, за която не важат общоприети закони; провежда се систематична дезинформация; изграждат се механизми за манипулация на мисленето; историята се фалшифицира.... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг на седмата животинска заповед:
„Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“.
Оруел умело успява да иронизира идеологията на новото съветско общество, която обслужва много повече интересите на новата управляваща прослойка, отколкото на хората. Този шедьовър разкрива манипулативната същност на революционните промени след 1917г. като в крайна сметка резултатът е трагичен, а системата е обречена на провал и се разпада. Произведението взема под прицел сталинския режим, но е в сила и за всеки строй, при който се потъпкват личните граждански свободи.
Антъни Бърджес - "Портокал с часовников механизъм"
"Clockwork Orange" е абсолютно явление в световната литература, запомнящо се главно с несъществуващия език, на който говорят "литъл Алекс и неговите друзя" - чудат тийнейджърски жаргон; истинска еквилибристика с английски и руски, изпъстрен тук - там с думи от немски, френски и дори цигански. Един от социалните пророци на XX век, признат още приживе за класик на модерния роман, Антъни Бърджес ни въвлича в неибежния бунт срещу обезличаващата система - винаги и навсякъде. Написаното от него през 1961 година е шокирало като зловеща фантастика, но се сбъдва и до днес в съвременната ни матрица. За вечната слава на книгата допринася и въздействащата и екранна версия, създадена от гениалния бунтар - резисьорът Стенли Кубрик. За мен, не съществува друг филм, който толкова добре да пресъздава книга като дори е признат от критиката за един от 100-те шедьоври на световното кино.
За романа, Антъни Бърджес казва:
Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм - на външен вид, уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина... Човекът не бива да бъде унизяван като бива командван чрез животинксите си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони.
Патрик Зюскинд - "Парфюмът. Историята на един убиец"
#DasParfum
Това е разказ... за един гений, надарен с божествената искра на таланта, но осакатен от онази най-фина душевна настройка, с която любовта вдъхва живот...
Жан-Батист Грьонуй е изключителен персонаж, притежаващ невероятната способност да вниква в "уханната душа" на парфюма, но дори в най-дълбокото си лутане из себе си, той не може да открие признаците на собствената си вътрешна душевност, което поражда неговата безконечна агония. Конструирането на образа на героя и неговите преживявания ще Ви преведат през низ от реакции - погнуса, възхищение, отрицание, състрадание... В изгряващата епоха на разума - Просвещението, ще се озовете пред своеобразния кръст на античовека, който мрази хората, но величае себе си като "свръхбог", заради умението си да властва и покорява. "Парфюмът" е брилянтен литературен шедьовър, който смело може да се определи като класическо произведение, вземайки предвид постулата на италианския писател Ѝтало Калвѝно:
Класическа е книгата, която никога не свършва с изказването на това, което има да каже.
Сър Артър Конан Дойл - "Шерлок Холмс"
Моят тотален любимец. Фигурата му се появява в 56 разказа и 4 романа, написани в периода 1887 - 1927 година. В повечето от разказите Sherlock участва като съветващ детектив, който помага на търсещи от него клиенти или подпомага полицията, в лицето на инспектор Лестрейд от Скотланд Ярд. Holmes е описан като пълна противоположност на тогавашната полиция, която често е затруднена да разкрие престъпленията. Действа дедуктивно, често без да напуска дома си и разкрива изненадващо голям процент от случаите. Разбира се, няма как да не спомена и неговия помощник в разследванията - доктор Джон Уотсън; лекар, завърнал се от служба в Афганистан. Приятелството им започва, когато Уотсън става съквартирант на Holmes на емблематичната улица Бейкър Стрийт 221Б. Тази история, сър Артър Конан Дойл описва в романа си "Етюд в червено". Почти всички истории, Дойл пресъздава през гледната точка на д-р Уотсън, като от фабулата на разказите става ясно, че Уотсън пише и публикува историите за своя приятел. Фигурата на Sherlock, авторът изгражда в течение на разказите като студена, точна и лишена от емоции и всяко негово действие се ръководи от здравия разум, макар и на моменти да му придава и типични човешки качества като раздразнение, страх и скрупули.
Commenti